Какво означава, че България вече е богата според Световната банка?
По-рано тази седмица стана известно, че Световната банка към този момент класифицира България като страна с висок приход. Новината е значимо отражение на дълготрайната траектория на напредък и развой на догонване на развитите страни и по-конкретно тези в Европейския съюз, само че надалеч не значи, че България към този момент има обезпечено място в клуба на богатите, както и че пред страната няма тежки проблеми за разрешаване.
От 1987 година, когато Световната банка вкарва тази своя подредба, насам има значително образци за страни, които са се изкачили, след което са попаднали в по-долна категория – било то тъй като националните им приходи са се намалили или тъй като критерият за дадена категория се е покачил. И въпреки достижението да е ненапълно алегорично, то въпреки всичко е значимо от историческа позиция, по тази причина и посвещаваме тази публикация на това да го разбираем по-подробно – по какъв начин една страна се дефинира като богата или не, каква е историята на България с тази подредба, и по какъв начин се представяме по отношение на сходни на нас страни.
Световната банка употребява знака брутен народен приход на човек, с цел да класифицира страните в четири категории – ниски приходи, средно-ниски приходи, средно-високи приходи и високи приходи. Праговете за категориите към 2023 година са следните – страните с годишен Разузнавателна служба на ФРГ на човек над 14 005 щатски $ са с високи приходи, тези с Разузнавателна служба на ФРГ на човек над 4516 $ са със средно-високи приходи, тези с над 1146 $ са със средно-ниски приходи, а останалите са с ниски приходи. Те се актуализират всяка година на база ценовия растеж в международен мащаб, т.е. критериите за това дали една страна е богата са плаващи.
През 1989 година, когато България за пръв път попада в класификацията, приходите на страната ни се дефинират като средно-високи, само че са покрай минималното за категорията. Още през 1990 година обаче България се озовава измежду страните със средно-ниски приходи и през идващите години се отдалечава от минималния предел за средно-високи приходи. Брутният народен приход на човек стартира да пораства стабилно към края на 90-те години и през 2004 година пресича границата сред средно-ниските и средно-високите приходи. От тогава насам България относително стабилно се приближава до идващия предел, въпреки и догонването да прекъсва в интервала 2012-2017 година Най-бързият растеж в Разузнавателна служба на ФРГ на човек се следи от 2020 година насам (съвкупност от мощно възобновяване след пандемията и обновени оценки за популацията на страната), което води и до пресичането на прага на категорията за високи приходи през 2023 година
Нека обърнем обаче малко внимание на методологията, която Световната банка следва при класифицирането. Както споменахме, употребяваният знак е брутен народен приход (БНД), който мери добавената стойност на всички жители на страната, като включва и прехвърлянията към локални жители от чужбина (доходи от заплата или от имущество). Индикаторът е непосредствен до по-популярния Брутният вътрешен продукт, който мери цената на продукцията в границите на дадена страна за интервал от време, като разликата е, че Разузнавателна служба на ФРГ включва приходите на жителите на страната, генерирани в друга стопанска система, и изключва приходите на чужденци, генерирани в локалната стопанска система. Казано по различен метод, Брутният вътрешен продукт се концентрира на създаденото в териториалните рамки на дадена страна, а Разузнавателна служба на ФРГ – на създаденото от нейните жители, заради което е и желания знак от Световната банка при класификацията на дадени страни по приходи.
При изчисленията си Световната банка употребява т. нар. метод Атлас, с цел да конвертира Разузнавателна служба на ФРГ на дадена страна в националната ѝ валута в Разузнавателна служба на ФРГ в щатски долари. Специфичното на метода е, че не се употребява просто сегашния валутен курс сред $ и съответната валута, а националният Разузнавателна служба на ФРГ в локална валута се разделя на така наречен Атлас коефициент, който осреднява средногодишните валутни курсове (стойността на един $ в локална валута) за последните три години. Нещо повече, преди осредняването, валутните курсове за миналата и по-предходната година се умножават по годишната инфлация в дадената страна и се разделят на коефициента за интернационална инфлация на Международния валутен фонд. Между другото, същият индикатор за международна инфлация се употребява и при актуализирането на праговете за другите доходни категории на страните. Идеята зад потреблението на Атлас коефициента вместо общоприетия валутен курс е да се отсеят краткосрочните придвижвания на националните валути по отношение на $, подбудени от динамичността на инфлацията в другите страни.
След като през 2023 година БНД/човек у нас доближава 14 460 $ и прескача границата сред средно-високите и високите приходи, към този момент всички страни в Европейски Съюз попадат в клуба на богатите съгласно Световната банка. Всъщност множеството страни в Европа са в него, като се изключи Западните Балкани (Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина), както и няколко от Източна Европа – Беларус, Молдова и Украйна.
Въпреки войната, другите две страни в Европа, които прескачат в по-горна категория през 2023 година са точно Русия и Украйна. Украйна за пръв път влиза в групата на страни със средно-висок приход, с помощта на мощния си напредък в приходите на човек през 2023 година Това от една страна е разследване от огромни растежи в вложенията и строителството около напъните за възобновяване от войната, както и от спада в популацията, поради високата смъртност от спора. При Русия се следи наново влизане в категорията на страни с висок приход (преди е попадала в групата в интервала 2012-2014 г.), като там ускореният напредък е разследване от военните вложения и възобновяване на търговията.
Важно е да се прегледа и по какъв начин се представяме в процеса по догонване на високодоходната категория на фона на близки до нашия профил страни, които през 90-те претърпяват преход към пазарна стопанска система. Например към 1997 г.[2] България и Румъния са почти на едно и също разстояние от прага – малко над 8000 $ на човек под долната граница на категорията „ висок приход “. До към 2007 година двете страни съкратяват дистанцията със сходно движение, само че по-късно Румъния се приближава доста по-бързо до прага и съумява да го прескочи през 2019 година, след което през 2020 година падат съвсем до границата, само че възвръщат бързия прогресивен тренд по-късно.
Някои близки до нас страни стартират догонването си от доста по-добра база. Например през 1997 година Хърватия е едвам на към 4000 $ на човек от прага на високодоходните страни или два пъти по-близо от България. След като престоява почти на тази отдалеченост няколко години, при започване на новото десетилетия тя забързва растежа и попада в най-горната доходна група през 2006 година В следствие тя се отдалечава от прага в допълнение през идващите години, като към 2023 година е на съвсем 6700 $ от него. Подобна е динамичността и в Полша, която обаче през 1997 година се намира по-надалеч от границата и съумява да я прескочи през 2008 година, като към 2023 година се намира към 5700 $ от нея. Пример за извънредно положително показване в това направление обаче е Литва. През 1997 година тя се намира на към 7000 $ под прага, като в идващите години нейният Разузнавателна служба на ФРГ на човек пораства стабилно и доста бързо, давайки достъп на страната до високодоходната категория още през 2008 година Следват 1-2 години на застоялост, след което обаче бързият напредък е обновен и към 2023 година страната е към този момент удобно над долната граница с разлика от съвсем 11 000 $.
Постижението на България в растежа на брутния народен приход на човек е похвално, като зачитането на страната ни като високодоходна от Световната банка може да се преглежда като самобитно самопризнание по пътя ни на напредък. Това обаче не значи, че работата на страната ни е завършила. България би трябвало да затвърди този резултат и да се отдели стабилно нагоре от границата на категорията за висок приход. В противоположен случай тя рискува да загуби новопридобития статут, изключително поради че критерият също пораства с времето. Интересно е дали България ще може да продължи положителното си показване, поради рисковете за растежа подбудени от политическата неустойчивост, относително ниските равнища на вложения и проблеми в областта на образованието.
Източник: Институт за пазарна икономика
От 1987 година, когато Световната банка вкарва тази своя подредба, насам има значително образци за страни, които са се изкачили, след което са попаднали в по-долна категория – било то тъй като националните им приходи са се намалили или тъй като критерият за дадена категория се е покачил. И въпреки достижението да е ненапълно алегорично, то въпреки всичко е значимо от историческа позиция, по тази причина и посвещаваме тази публикация на това да го разбираем по-подробно – по какъв начин една страна се дефинира като богата или не, каква е историята на България с тази подредба, и по какъв начин се представяме по отношение на сходни на нас страни.
Световната банка употребява знака брутен народен приход на човек, с цел да класифицира страните в четири категории – ниски приходи, средно-ниски приходи, средно-високи приходи и високи приходи. Праговете за категориите към 2023 година са следните – страните с годишен Разузнавателна служба на ФРГ на човек над 14 005 щатски $ са с високи приходи, тези с Разузнавателна служба на ФРГ на човек над 4516 $ са със средно-високи приходи, тези с над 1146 $ са със средно-ниски приходи, а останалите са с ниски приходи. Те се актуализират всяка година на база ценовия растеж в международен мащаб, т.е. критериите за това дали една страна е богата са плаващи.
През 1989 година, когато България за пръв път попада в класификацията, приходите на страната ни се дефинират като средно-високи, само че са покрай минималното за категорията. Още през 1990 година обаче България се озовава измежду страните със средно-ниски приходи и през идващите години се отдалечава от минималния предел за средно-високи приходи. Брутният народен приход на човек стартира да пораства стабилно към края на 90-те години и през 2004 година пресича границата сред средно-ниските и средно-високите приходи. От тогава насам България относително стабилно се приближава до идващия предел, въпреки и догонването да прекъсва в интервала 2012-2017 година Най-бързият растеж в Разузнавателна служба на ФРГ на човек се следи от 2020 година насам (съвкупност от мощно възобновяване след пандемията и обновени оценки за популацията на страната), което води и до пресичането на прага на категорията за високи приходи през 2023 година
Нека обърнем обаче малко внимание на методологията, която Световната банка следва при класифицирането. Както споменахме, употребяваният знак е брутен народен приход (БНД), който мери добавената стойност на всички жители на страната, като включва и прехвърлянията към локални жители от чужбина (доходи от заплата или от имущество). Индикаторът е непосредствен до по-популярния Брутният вътрешен продукт, който мери цената на продукцията в границите на дадена страна за интервал от време, като разликата е, че Разузнавателна служба на ФРГ включва приходите на жителите на страната, генерирани в друга стопанска система, и изключва приходите на чужденци, генерирани в локалната стопанска система. Казано по различен метод, Брутният вътрешен продукт се концентрира на създаденото в териториалните рамки на дадена страна, а Разузнавателна служба на ФРГ – на създаденото от нейните жители, заради което е и желания знак от Световната банка при класификацията на дадени страни по приходи.
При изчисленията си Световната банка употребява т. нар. метод Атлас, с цел да конвертира Разузнавателна служба на ФРГ на дадена страна в националната ѝ валута в Разузнавателна служба на ФРГ в щатски долари. Специфичното на метода е, че не се употребява просто сегашния валутен курс сред $ и съответната валута, а националният Разузнавателна служба на ФРГ в локална валута се разделя на така наречен Атлас коефициент, който осреднява средногодишните валутни курсове (стойността на един $ в локална валута) за последните три години. Нещо повече, преди осредняването, валутните курсове за миналата и по-предходната година се умножават по годишната инфлация в дадената страна и се разделят на коефициента за интернационална инфлация на Международния валутен фонд. Между другото, същият индикатор за международна инфлация се употребява и при актуализирането на праговете за другите доходни категории на страните. Идеята зад потреблението на Атлас коефициента вместо общоприетия валутен курс е да се отсеят краткосрочните придвижвания на националните валути по отношение на $, подбудени от динамичността на инфлацията в другите страни.
След като през 2023 година БНД/човек у нас доближава 14 460 $ и прескача границата сред средно-високите и високите приходи, към този момент всички страни в Европейски Съюз попадат в клуба на богатите съгласно Световната банка. Всъщност множеството страни в Европа са в него, като се изключи Западните Балкани (Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина), както и няколко от Източна Европа – Беларус, Молдова и Украйна.
Въпреки войната, другите две страни в Европа, които прескачат в по-горна категория през 2023 година са точно Русия и Украйна. Украйна за пръв път влиза в групата на страни със средно-висок приход, с помощта на мощния си напредък в приходите на човек през 2023 година Това от една страна е разследване от огромни растежи в вложенията и строителството около напъните за възобновяване от войната, както и от спада в популацията, поради високата смъртност от спора. При Русия се следи наново влизане в категорията на страни с висок приход (преди е попадала в групата в интервала 2012-2014 г.), като там ускореният напредък е разследване от военните вложения и възобновяване на търговията.
Важно е да се прегледа и по какъв начин се представяме в процеса по догонване на високодоходната категория на фона на близки до нашия профил страни, които през 90-те претърпяват преход към пазарна стопанска система. Например към 1997 г.[2] България и Румъния са почти на едно и също разстояние от прага – малко над 8000 $ на човек под долната граница на категорията „ висок приход “. До към 2007 година двете страни съкратяват дистанцията със сходно движение, само че по-късно Румъния се приближава доста по-бързо до прага и съумява да го прескочи през 2019 година, след което през 2020 година падат съвсем до границата, само че възвръщат бързия прогресивен тренд по-късно.
Някои близки до нас страни стартират догонването си от доста по-добра база. Например през 1997 година Хърватия е едвам на към 4000 $ на човек от прага на високодоходните страни или два пъти по-близо от България. След като престоява почти на тази отдалеченост няколко години, при започване на новото десетилетия тя забързва растежа и попада в най-горната доходна група през 2006 година В следствие тя се отдалечава от прага в допълнение през идващите години, като към 2023 година е на съвсем 6700 $ от него. Подобна е динамичността и в Полша, която обаче през 1997 година се намира по-надалеч от границата и съумява да я прескочи през 2008 година, като към 2023 година се намира към 5700 $ от нея. Пример за извънредно положително показване в това направление обаче е Литва. През 1997 година тя се намира на към 7000 $ под прага, като в идващите години нейният Разузнавателна служба на ФРГ на човек пораства стабилно и доста бързо, давайки достъп на страната до високодоходната категория още през 2008 година Следват 1-2 години на застоялост, след което обаче бързият напредък е обновен и към 2023 година страната е към този момент удобно над долната граница с разлика от съвсем 11 000 $.
Постижението на България в растежа на брутния народен приход на човек е похвално, като зачитането на страната ни като високодоходна от Световната банка може да се преглежда като самобитно самопризнание по пътя ни на напредък. Това обаче не значи, че работата на страната ни е завършила. България би трябвало да затвърди този резултат и да се отдели стабилно нагоре от границата на категорията за висок приход. В противоположен случай тя рискува да загуби новопридобития статут, изключително поради че критерият също пораства с времето. Интересно е дали България ще може да продължи положителното си показване, поради рисковете за растежа подбудени от политическата неустойчивост, относително ниските равнища на вложения и проблеми в областта на образованието.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ